Ash glazing/bg

„Глазирането с пепел“ е техника за глазиране на керамика, при която дървесната пепел се използва като основен компонент на глазурата. Методът е широко използван в източноазиатската керамика и е изиграл важна роля в развитието на традиционната японска керамика.

Дървесната пепел съдържа минерали като калций, калий и силициев диоксид, които могат да се стопят при високи температури, за да образуват стъклена повърхност върху керамичните съдове. Грънчарите могат да приготвят глазури от пепел, като събират пепел от изгоряла дървесина, измиват я и я пресяват, и я смесват с глина или други съставки за глазура, преди да я нанесат върху керамиката.

In wood-fired kilns, ash glazing can also occur naturally. During long firing cycles, ash carried by the flames settles on the surfaces of the pottery. When the kiln reaches high temperatures, this ash melts and forms natural glaze deposits. These effects are especially characteristic of traditional firing methods such as Wood firing, particularly in anagama kilns.

Ash glazes often produce soft green, brown, or amber tones and can create textured or flowing surfaces depending on how the glaze melts during firing. The results are influenced by many factors, including the composition of the ash, the firing temperature, and the position of the pottery inside the kiln.

Ash glazing has historically been associated with several Japanese ceramic traditions, including Shigaraki ware, Iga ware, Tamba ware, and certain wood-fired works related to Bizen ware.

See also

• Wood firing
• Anagama firing
• Noborigama firing