Noto-jōfu/bg

Ното-джофу (能登上布) е традиционен фин текстил от рами, произвеждан на полуостров Ното, разположен в днешна префектура Ишикава. Принадлежи към семейството на текстилните изделия от ликови влакна джофу (上布), което включва още мияко-джофу и ечиго-джофу. Ното-джофу е известен със своята лека, хладна текстура, фин блясък и често деликатни касури (икат) шарки, което го прави особено подходящ за летни кимоно и бельо.

История

Тъкачеството с рами в региона Ното има корени, простиращи се назад до средновековието. По време на епохата Едо местната област насърчава производството на текстил както за регионална употреба, така и за търговия. Към края на 18-ти и началото на 19-ти век Ното-джофу е признато за изискан текстил от ликови влакна, сравним с други висококачествени традиции на джофу.

Занаятът запада през периодите Мейджи и Тайшо поради възхода на памука, индустриализацията на коприната и по-късно синтетичните тъкани. Въпреки това, местните тъкачни семейства и групи за опазване на занаятите поддържат производството в малък мащаб. През 20-ти век Ното-джофу се превръща във важен обект на изследвания сред японските историци на текстила и движението Мингей (народни занаяти).

Материали

Ното-джофу е изтъкано от:

• влакна от рами (苧麻, чома)

Подготовката на влакната включва: 1. Събиране на стъбла от рами 2. Отстраняване и извличане на вътрешните влакна 3. Многократно измиване и сресване 4. „Ръчно снаждане на влакната в непрекъснати нишки“, често с помощта на вода или слюнка

Получените нишки са изключително фини, здрави и леко лъскави.

Техника

Ключовите характеристики на Ното-джофу включват:

• Касури (икат) модели, образувани от нишки, боядисани с устойчиво на боядисване, преди тъкане
• Фино ръчно тъкане с техники за високо напрежение за поддържане на консистентността на нишките
• Довършителни работи след тъкане, които водят до гладка, хладна и дишаща материя

Естетиката е насочена към:

• Фини геометрични шарки
• Меки индигови или растително боядисани естествени тонове
• Лека, чиста текстура на плат, подходяща за топъл климат

В сравнение с Мияко-джофу:

• Ното-джофу има по-малко полиран повърхностен блясък
• Моделите често са по-прости и с по-тих ритъм

Културно значение

Ното-джофу отразява материалната култура на селските крайбрежни общности в Северна Япония. То представлява:

• Дългогодишна традиция на майсторство с ликови влакна
• Умели общностни и междупоколенчески текстилни познания
• естетика на ваби-саби на тиха изтънченост

Оцеляването му допринася за по-широкото културно запазване на „традициите на тъкане джофу“ в цяла Япония.

Съвременно състояние

Днес Ното-джофу се произвежда в много ограничен мащаб от:

• Семейства занаятчии-тъкачи
• Регионални кооперативи за опазване на културното наследство
• Изследователи на текстил и работилници за реставрация

Използва се за:

• Лятно кимоно (особено официални и полуофициални стилове)
• Оби и аксесоари
• Текстилни изделия за музеи и колекционери

Вижте също

• Miyako-jōfu
• Echigo-jōfu
• Omi-jōfu
• Kasuri
• Ramie

Референции

• 石川県伝統産業保存協会『能登上布と北陸の上布文化』金沢, 2011.
• 竹内美智子（M. Takeuchi）『日本の伝統織物事典』平凡社, 2014.
• 日本民藝館 編『民藝の布』日本民藝協会, 2006.