Noto-jōfu/bg: Difference between revisions
Created page with "== Matériaux == Le Noto-jōfu est tissé à partir de : * '''Fibres de ramie''' (苧麻, ''choma'')" |
Created page with "== Technique == Les principales caractéristiques du Noto-jōfu sont les suivantes : * Des motifs '''Kasuri (ikat)''' obtenus par teinture par réserve des fils avant le tissage * Un '''tissage manuel''' fin, recourant à des techniques de haute tension pour garantir la régularité des fils * Une finition post-tissage conférant au tissu un toucher '''lisse, frais et respirant'''" |
||
| Line 1: | Line 1: | ||
<languages /> | <languages /> | ||
Ното-джофу (能登上布) е традиционен фин текстил от рами, произвеждан на полуостров Ното, разположен в днешна префектура Ишикава. Принадлежи към семейството на текстилните изделия от ликови влакна джофу (上布), което включва още мияко-джофу и ечиго-джофу. Ното-джофу е известен със своята лека, хладна текстура, фин блясък и често деликатни касури (икат) шарки, което го прави особено подходящ за летни кимоно и бельо. | |||
== | == История == | ||
Тъкачеството с рами в региона Ното има корени, простиращи се назад до средновековието. По време на епохата Едо местната област насърчава производството на текстил както за регионална употреба, така и за търговия. Към края на 18-ти и началото на 19-ти век Ното-джофу е признато за изискан текстил от ликови влакна, сравним с други висококачествени традиции на джофу. | |||
Занаятът запада през периодите Мейджи и Тайшо поради възхода на памука, индустриализацията на коприната и по-късно синтетичните тъкани. Въпреки това, местните тъкачни семейства и групи за опазване на занаятите поддържат производството в малък мащаб. През 20-ти век Ното-джофу се превръща във важен обект на изследвания сред японските историци на текстила и движението Мингей (народни занаяти). | |||
== Matériaux == | == Matériaux == | ||
| Line 17: | Line 17: | ||
4. '''Épisser manuellement des fibres en fils continus''', souvent en utilisant de l'eau ou de la salive | 4. '''Épisser manuellement des fibres en fils continus''', souvent en utilisant de l'eau ou de la salive | ||
Les fils obtenus sont extrêmement fins, résistants et légèrement lustrés. | |||
== Technique == | == Technique == | ||
Les principales caractéristiques du Noto-jōfu sont les suivantes : | |||
* '''Kasuri (ikat)''' | * Des motifs '''Kasuri (ikat)''' obtenus par teinture par réserve des fils avant le tissage | ||
* | * Un '''tissage manuel''' fin, recourant à des techniques de haute tension pour garantir la régularité des fils | ||
* | * Une finition post-tissage conférant au tissu un toucher '''lisse, frais et respirant''' | ||
L'esthétique privilégie : | |||
* Des motifs géométriques subtils | |||
* | * Des teintes naturelles douces (indigo ou teintures végétales) | ||
* | * Une texture de tissu légère et épurée, adaptée aux climats chauds | ||
* | |||
<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||
Revision as of 04:27, 3 July 2026
Ното-джофу (能登上布) е традиционен фин текстил от рами, произвеждан на полуостров Ното, разположен в днешна префектура Ишикава. Принадлежи към семейството на текстилните изделия от ликови влакна джофу (上布), което включва още мияко-джофу и ечиго-джофу. Ното-джофу е известен със своята лека, хладна текстура, фин блясък и често деликатни касури (икат) шарки, което го прави особено подходящ за летни кимоно и бельо.
История
Тъкачеството с рами в региона Ното има корени, простиращи се назад до средновековието. По време на епохата Едо местната област насърчава производството на текстил както за регионална употреба, така и за търговия. Към края на 18-ти и началото на 19-ти век Ното-джофу е признато за изискан текстил от ликови влакна, сравним с други висококачествени традиции на джофу.
Занаятът запада през периодите Мейджи и Тайшо поради възхода на памука, индустриализацията на коприната и по-късно синтетичните тъкани. Въпреки това, местните тъкачни семейства и групи за опазване на занаятите поддържат производството в малък мащаб. През 20-ти век Ното-джофу се превръща във важен обект на изследвания сред японските историци на текстила и движението Мингей (народни занаяти).
Matériaux
Le Noto-jōfu est tissé à partir de :
- Fibres de ramie (苧麻, choma)
La préparation des fibres implique : 1. Récolte des tiges de ramie 2. Décapage et extraction des fibres internes 3. Lavages et peignages répétés 4. Épisser manuellement des fibres en fils continus, souvent en utilisant de l'eau ou de la salive
Les fils obtenus sont extrêmement fins, résistants et légèrement lustrés.
Technique
Les principales caractéristiques du Noto-jōfu sont les suivantes :
- Des motifs Kasuri (ikat) obtenus par teinture par réserve des fils avant le tissage
- Un tissage manuel fin, recourant à des techniques de haute tension pour garantir la régularité des fils
- Une finition post-tissage conférant au tissu un toucher lisse, frais et respirant
L'esthétique privilégie :
- Des motifs géométriques subtils
- Des teintes naturelles douces (indigo ou teintures végétales)
- Une texture de tissu légère et épurée, adaptée aux climats chauds
Compared with Miyako-jōfu:
- Noto-jōfu tends to have less polished surface sheen
- Patterns are often simpler and quieter in rhythm
Cultural Significance
Noto-jōfu reflects the material culture of rural coastal communities in northern Japan. It represents:
- A long-standing tradition of bast fiber craftsmanship
- Skilled communal and intergenerational textile knowledge
- The wabi-sabi aesthetic of quiet refinement
Its survival contributes to the broader cultural preservation of jōfu weaving traditions across Japan.
Modern Status
Today, Noto-jōfu is produced at very limited scale by:
- Artisan weaving families
- Regional cultural preservation cooperatives
- Textile researchers and restoration workshops
It is used for:
- Summer kimono (particularly formal and semi-formal styles)
- Obi and accessories
- Museum and collector textile works
See also
References
- 石川県伝統産業保存協会『能登上布と北陸の上布文化』金沢, 2011.
- 竹内美智子（M. Takeuchi）『日本の伝統織物事典』平凡社, 2014.
- 日本民藝館 編『民藝の布』日本民藝協会, 2006.
