Noto-jōfu/bg: Difference between revisions

From Japanese Craftpedia portal
CompUser (talk | contribs)
Bureaucrats, Interface administrators, reviewer, Administrators, translator
12,016 edits
VisualWikitext
Created page with "== Matériaux == Le Noto-jōfu est tissé à partir de : * '''Fibres de ramie''' (苧麻, ''choma'')"
 
Created page with "Използва се за: * Лятно кимоно (особено официални и полуофициални стилове) * Оби и аксесоари * Текстилни изделия за музеи и колекционери"
 
(4 intermediate revisions by the same user not shown)
Line 1: Line 1:
<languages />
<languages />
Le '''Noto-jōfu''' (能登上布) est un tissu traditionnel raffiné en '''ramie''' produit dans la '''péninsule de Noto''', située dans l'actuelle [[préfecture d'Ishikawa]]. Il appartient à la famille des textiles en fibres libériennes dits « '''jōfu''' » (上布), qui comprend également le [[Miyako-jōfu]] et l'[[Echigo-jōfu]]. Le Noto-jōfu se distingue par sa texture légère et fraîche, son éclat subtil et ses motifs '''kasuri (ikat)''' souvent délicats, ce qui le rend particulièrement adapté à la confection de kimonos et de sous-vêtements d'été.
Ното-джофу (能登上布) е традиционен фин текстил от рами, произвеждан на полуостров Ното, разположен в днешна префектура Ишикава. Принадлежи към семейството на текстилните изделия от ликови влакна джофу (上布), което включва още мияко-джофу и ечиго-джофу. Ното-джофу е известен със своята лека, хладна текстура, фин блясък и често деликатни касури (икат) шарки, което го прави особено подходящ за летни кимоно и бельо.


== Histoire ==
== История ==
Le tissage de la ramie dans la région de Noto trouve ses origines à l'époque médiévale. Sous l'ère Edo, le domaine local a encouragé la production textile, tant pour la consommation régionale que pour le commerce. À la fin du XVIIIe et au début du XIXe siècle, le *Noto-jōfu* était reconnu comme un textile raffiné en fibres libériennes, comparable aux autres traditions de *jōfu* de haute qualité.
Тъкачеството с рами в региона Ното има корени, простиращи се назад до средновековието. По време на епохата Едо местната област насърчава производството на текстил както за регионална употреба, така и за търговия. Към края на 18-ти и началото на 19-ти век Ното-джофу е признато за изискан текстил от ликови влакна, сравним с други висококачествени традиции на джофу.


Cet artisanat a décliné durant les ères Meiji et Taishō en raison de l'essor du coton, de l'industrialisation de la soie et, plus tard, de l'apparition des tissus synthétiques. Toutefois, des familles de tisserands locaux et des groupes de préservation ont maintenu la production à petite échelle. Au XXe siècle, le Noto-jōfu est devenu un sujet d'étude important pour les historiens japonais du textile ainsi que pour le mouvement Mingei (arts populaires).
Занаятът запада през периодите Мейджи и Тайшо поради възхода на памука, индустриализацията на коприната и по-късно синтетичните тъкани. Въпреки това, местните тъкачни семейства и групи за опазване на занаятите поддържат производството в малък мащаб. През 20-ти век Ното-джофу се превръща във важен обект на изследвания сред японските историци на текстила и движението Мингей (народни занаяти).


== Matériaux ==
== Материали ==
Le Noto-jōfu est tissé à partir de :
Ното-джофу е изтъкано от:
* '''Fibres de ramie''' (苧麻, ''choma'')
* '''влакна от рами''' (苧麻, ''чома'')


La préparation des fibres implique :
Подготовката на влакната включва:
1. Récolte des tiges de ramie
1. Събиране на стъбла от рами
2. Décapage et extraction des fibres internes
2. Отстраняване и извличане на вътрешните влакна
3. Lavages et peignages répétés
3. Многократно измиване и сресване
4. '''Épisser manuellement des fibres en fils continus''', souvent en utilisant de l'eau ou de la salive
4. „Ръчно снаждане на влакната в непрекъснати нишки“, често с помощта на вода или слюнка


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Получените нишки са изключително фини, здрави и леко лъскави.
The resulting threads are extremely fine, strong, and slightly lustrous.
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
== Техника ==
== Technique ==
Ключовите характеристики на Ното-джофу включват:
Key characteristics of Noto-jōfu include:
* '''Касури (икат)''' модели, образувани от нишки, боядисани с устойчиво на боядисване, преди тъкане
* '''Kasuri (ikat)''' patterns formed by resist-dying threads before weaving
* Фино '''ръчно тъкане''' с техники за високо напрежение за поддържане на консистентността на нишките
* Fine '''handweaving''' using high-tension techniques to maintain thread consistency
* Довършителни работи след тъкане, които водят до '''гладка, хладна и дишаща материя'''
* Post-weave finishing that results in a '''smooth, cool, and breathable cloth'''
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Естетиката е насочена към:
The aesthetic tends toward:
* Фини геометрични шарки
* Subtle geometric patterns
* Меки индигови или растително боядисани естествени тонове
* Soft indigo or plant-dyed natural tones
* Лека, чиста текстура на плат, подходяща за топъл климат
* Light, clean fabric texture suited for warm climates
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В сравнение с Мияко-джофу:
Compared with Miyako-jōfu:
* Ното-джофу има '''по-малко полиран повърхностен блясък'''
* Noto-jōfu tends to have '''less polished surface sheen'''
* Моделите често са по-прости и с по-тих ритъм
* Patterns are often simpler and quieter in rhythm
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
== Културно значение ==
== Cultural Significance ==
Ното-джофу отразява материалната култура на селските крайбрежни общности в Северна Япония. То представлява:
Noto-jōfu reflects the material culture of rural coastal communities in northern Japan. It represents:
* Дългогодишна традиция на '''майсторство с ликови влакна'''
* A long-standing tradition of '''bast fiber craftsmanship'''
* Умели общностни и междупоколенчески текстилни познания
* Skilled communal and intergenerational textile knowledge
* '''естетика на ваби-саби''' на тиха изтънченост
* The '''wabi-sabi aesthetic''' of quiet refinement
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Оцеляването му допринася за по-широкото културно запазване на „традициите на тъкане джофу“ в цяла Япония.
Its survival contributes to the broader cultural preservation of '''jōfu weaving traditions''' across Japan.
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
== Съвременно състояние ==
== Modern Status ==
Днес Ното-джофу се произвежда в много ограничен мащаб от:
Today, Noto-jōfu is produced at very limited scale by:
* Семейства занаятчии-тъкачи
* Artisan weaving families
* Регионални кооперативи за опазване на културното наследство
* Regional cultural preservation cooperatives
* Изследователи на текстил и работилници за реставрация
* Textile researchers and restoration workshops
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Използва се за:
It is used for:
* Лятно кимоно (особено официални и полуофициални стилове)
* Summer kimono (particularly formal and semi-formal styles)
* Оби и аксесоари
* Obi and accessories
* Текстилни изделия за музеи и колекционери
* Museum and collector textile works
</div>


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="See_also"></span>
== See also ==
== Вижте също ==
</div>
* [[Miyako-jōfu]]
* [[Miyako-jōfu]]
* [[Echigo-jōfu]]
* [[Echigo-jōfu]]
Line 78: Line 61:
* [[Ramie]]
* [[Ramie]]


<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="References"></span>
== References ==
== Референции ==
</div>
* 石川県伝統産業保存協会『能登上布と北陸の上布文化』金沢, 2011.
* 石川県伝統産業保存協会『能登上布と北陸の上布文化』金沢, 2011.
* 竹内美智子（M. Takeuchi）『日本の伝統織物事典』平凡社, 2014.
* 竹内美智子（M. Takeuchi）『日本の伝統織物事典』平凡社, 2014.

Latest revision as of 04:29, 3 July 2026

Other languages:

Ното-джофу (能登上布) е традиционен фин текстил от рами, произвеждан на полуостров Ното, разположен в днешна префектура Ишикава. Принадлежи към семейството на текстилните изделия от ликови влакна джофу (上布), което включва още мияко-джофу и ечиго-джофу. Ното-джофу е известен със своята лека, хладна текстура, фин блясък и често деликатни касури (икат) шарки, което го прави особено подходящ за летни кимоно и бельо.

История

Тъкачеството с рами в региона Ното има корени, простиращи се назад до средновековието. По време на епохата Едо местната област насърчава производството на текстил както за регионална употреба, така и за търговия. Към края на 18-ти и началото на 19-ти век Ното-джофу е признато за изискан текстил от ликови влакна, сравним с други висококачествени традиции на джофу.

Занаятът запада през периодите Мейджи и Тайшо поради възхода на памука, индустриализацията на коприната и по-късно синтетичните тъкани. Въпреки това, местните тъкачни семейства и групи за опазване на занаятите поддържат производството в малък мащаб. През 20-ти век Ното-джофу се превръща във важен обект на изследвания сред японските историци на текстила и движението Мингей (народни занаяти).

Материали

Ното-джофу е изтъкано от:

  • влакна от рами (苧麻, чома)

Подготовката на влакната включва: 1. Събиране на стъбла от рами 2. Отстраняване и извличане на вътрешните влакна 3. Многократно измиване и сресване 4. „Ръчно снаждане на влакната в непрекъснати нишки“, често с помощта на вода или слюнка

Получените нишки са изключително фини, здрави и леко лъскави.

Техника

Ключовите характеристики на Ното-джофу включват:

  • Касури (икат) модели, образувани от нишки, боядисани с устойчиво на боядисване, преди тъкане
  • Фино ръчно тъкане с техники за високо напрежение за поддържане на консистентността на нишките
  • Довършителни работи след тъкане, които водят до гладка, хладна и дишаща материя

Естетиката е насочена към:

  • Фини геометрични шарки
  • Меки индигови или растително боядисани естествени тонове
  • Лека, чиста текстура на плат, подходяща за топъл климат

В сравнение с Мияко-джофу:

  • Ното-джофу има по-малко полиран повърхностен блясък
  • Моделите често са по-прости и с по-тих ритъм

Културно значение

Ното-джофу отразява материалната култура на селските крайбрежни общности в Северна Япония. То представлява:

  • Дългогодишна традиция на майсторство с ликови влакна
  • Умели общностни и междупоколенчески текстилни познания
  • естетика на ваби-саби на тиха изтънченост

Оцеляването му допринася за по-широкото културно запазване на „традициите на тъкане джофу“ в цяла Япония.

Съвременно състояние

Днес Ното-джофу се произвежда в много ограничен мащаб от:

  • Семейства занаятчии-тъкачи
  • Регионални кооперативи за опазване на културното наследство
  • Изследователи на текстил и работилници за реставрация

Използва се за:

  • Лятно кимоно (особено официални и полуофициални стилове)
  • Оби и аксесоари
  • Текстилни изделия за музеи и колекционери

Вижте също

Референции

  • 石川県伝統産業保存協会『能登上布と北陸の上布文化』金沢, 2011.
  • 竹内美智子（M. Takeuchi）『日本の伝統織物事典』平凡社, 2014.
  • 日本民藝館 編『民藝の布』日本民藝協会, 2006.
Retrieved from "https://japan.craftpedia.asia/index.php?title=Noto-jōfu/bg&oldid=11023"